Bookmark and Share

Pope John Paul II's Apostolic Visit to Bulgaria

23rd - 26th May 2002

Blessed John Paul II was a pilgrim to Bulgaria on his 96th apostolic voyage, visiting Sofia, Rila and Plovdiv, and beatifying Fathers Kamen Vitchev, Pavel Djidjov and Josphat Chichkov.

Here below are all JPII's words in Bulgarian (with links to the English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish) at the:
Welcome Ceremony at St. Alexander Nevski Square, Sofia
Courtesy visit to His Beatitude Patriarch Maxim & the Holy Synod at Patriarchal Palace, Sofia
Meeting with representatives of the world of Culture, Science and Art, at Palace of Culture, Sofia
Pilgrimage to the Holy Monastery of Rila
Visit to the Latin Co-Cathedral, Sofia
Visit to the Byzantine-Slavonic Catholic Cathedral, Sofia
Homily at Mass with Beatifications in the Central Square, Plovdiv
Angelus in the Central Square, Plovdiv
Meeting with Youth, Cathedral of Plovdiv
Farewell Ceremony at Airport, Plovdiv

Церемония по посрещането- /София, Площад "Св. Александър Невски"
Четвъртък, 23 май, 2002 г./ - JPII's Address at Welcome Ceremony - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Многоуважаеми Господин Президент, Ваше Светейшество, Уважаеми Членове на Дипломатическия корпус, Уважаеми Представители на Държавната власт, Уважаеми Представители на различните Религиозни изповедания, Скъпи Братя и Сестри!
1. С вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моя сърдечен поздрав. Благодарен съм на Всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося от дълго време в сърцето си.

Всяка година, по случай празника на Cветите братя Кирил и Методий, Апостоли на Славянските народи, приемам представителите на Държавната власт и на Църквата в България. И така, аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с Българския народ в неговата прекрасна Страна. Сещам се в този момент за моя предшественик Папа Адриян ІІ, който се срещна със Cветите Солунски братя в Рим. Те донесоха мощите на Свети Климент, Папа и мъченик /срв. Животът на Костантин, ХVІІ,1 /, и засвидетелстваха общението на основаната от тях Църква с Римската Църква. Днес Римският Епископ идва при вас, воден от същите чуства на общение в Христовата любов.

Сещам се също така, в този особен момент, за един друг мой предшественик ─ Блаженият Папа Йоан ХХІІІ, който беше Апостолически Делегат в България в продължение на 10 години, като остана дълбоко свързан с тази земя и нейните жители. В негов спомен, любезно поздравявам всички вас и ви уверявам, че никога не съм преставал да обичам Българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния. Нека присъствието ми днес сред вас бъде красноречив израз на почит и обич, които храня към тази благородна Нация и към нейните чеда.

2. Поздравявам сърдечно представителите на Държавната власт, като им благодаря за отправените ми покани и за поетото от тях задължение при осъществяването на това мое посещение. На Вас, Господин Президент, изразявам искрената си признателност за вежливите думи, с които ме посрещнахте на този историчеки площад. Чрез членовете на Дипломатическия корпус, насочвам мислите си към народите, които те представят тук по един достоен начин.

Поздравявам с почит Негово Светейшество Патриарх Максим, Митрополитите и Епископите от Светия Синод, заедно с всички верни на Православната Църква в България. Гoрещо желая, това мое посещение, да послужи за затвърдждаване на взаимното ни познанство и, с Божията помощ, в ден и по начин, който Бог благоволи, да достигнем до състояние на "съвършено единение в мислите и намеренията" / срв. 1 Кор. 1, 10 /, помнейки призива на единствения наш Господ: "Ако се обичате взаимно, всички ще познаят, че сте Мои ученици!"/Йоан 13, 35/.

3. Прегръщам с особено вълнение моите събратя Христо, Георги, Петко и Методий, заедно с всички чеда на Католическата Църква: свещеници, монаси и миряни. Дойдох при вас с поздрав и пожелание за мир, който Възкръсналият Господ дарява на Своите ученици / срв. Йоан 20, 19/, като ви утвърдя във вярата и ви насърча в пътя на християнския живот.

Поздравявам християните от другите Църковни общности, членовете на Еврейската общност с техния Предстоятел, верните на Исляма, предвождани от Главния Мюфтия и, припомняйки срещата в Ассизи, подчертавам тук уверението си, че всяка религия е призвана да прокарва справедливост, мир, прошка, живот и любов между народите.

4. България прие Благата Вест благодарение на проповедническата дейност на Светите братя Кирил и Методий, и, положеното в благодатна почва семе, роди във вековете обилни плодове на християнско свидетелство и святост.

Също така, по време на дългата и мразовита зима на тоталитарния режим, белязал със знака на страданието не само вашата Cтрана, но и много други страни в Европа, верността към Евангелието не намаля, а мнозина чеда на този народ геройски доказаха принадлежността си към Христос, достигайки нерядко дори до жертване на собствения си живот.

Сега бих желал да почета и онези смели свидетели на вярата, принадлежащи към различните Християнски изповедания. Нека Тяхната жертва не бъде без стойност, но да служи за пример и да прави плодотворна икуменичната им ангажираност, с цел пълното единение между християните. Нека се поучават от тях и всички онези, които работят за изграждането на общество, основано върху справедливостта и свободата!

5. Нужно е раните да бъдат лекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Отнася се за един нелек и нелишен от препятствия път, но общото ангажиране на всички обществени слоеве, ще доведе до достигането на желаните цели. Необходимо е да се подхожда с мъдрост към oзаконяването и oпазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявяте и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация: това са моралната и интелектуална честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот, от момента на зачеването му до неговия естествен край.

Пожелавам ви най-искрено, смело започнатите в България усилия за социално обновление, да намерят нужния интелигентен прием и щедрата подкрепа на Европейската общност.

6. Може би точно тук, близо до гробовете на мъчениците, са се събрали през 342 или 343 година Епископите от Изтока и Запада, за провеждането на важния Сердикийски Събор, по време на който са били обсъждани съдбите на християнска Европа. В последвалите векове тук е била съградена базиликата Света Софúя ─ Божествена Премъдрост, Която, според христянския начин на мислене, посочва основите, върху които трябва да бъде изградена човешката цивилизация.

Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически; той трябва да предполага също така и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата Страна и този факт не може да бъде пренебреван ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдещето.

Католическата Църква, с всекидневната ангажираност на нейните чеда и отдаването на разположение на нейните структури, желае да допринася за запазването и развитието на наследството от духовни и културни ценности, с които Страната ви се гордее. Тя иска да свърже своите усилия, които Евангелието може да дари също и на поколенията от новото хилядолетие, с тези на другите християни, за да се отдаде в служба на хората от всички обществени слоеве.

7. България, със своето географско положение, е eдин своеобразен мост между Източна и Западна Европа – почти като един духовен кръстопът – земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните Континентални области, които са намерили прием и уважение. Бих желал публично да почета това традиционното гостоприемство на Българския народ, като припомня по-особено изключителните му заслуги за спасяването на хилядите евреи по време на Втората световна война.

Нека Божията Майка, особено обичана и почитана тук, пази България под своя покров и помага на народа да израства и напредва в братството и съгласието! Нека Всемогъщият Бог дари със Своя благослов тази ваша благородна Страна, като ú осигури цветущо и спокойно бъдеще!"

ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - Среща с младежите
/Пловдив, Католическата Катедрала, Неделя, 26 май 2002 г./ - JPII's words to Young People - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

Скъпи млади приятели!
1. Особено се радвам, че се срещам с вас тази вечер. Поздравявам всички с любов и благодаря на тези от вас, които отправиха към мен от ваше име при посрещането най-сърдечни думи. Точно поради свежестта на вашите години и сърдечността на вашето гостоприемство, в края на моето пребиваване в Страната на розите, тази наша среща се превръща в своеобразно възвестяване на пролетта, която ни прокарва път към бъдещето. Красотата на общението, което ни обединява в любовта Христова /срв. Деян. 2, 42/, подтиква всички да поемат с доверие по този път /срв. Лука 5, 4/, като препотвърждават поетото задължение да отговарят, ден след ден, на дадените от Господ дарове и заръки.

Още в началото на моето служение като Приемник на Свети Петър, започнах да гредам на вас, младежи, с внимание и обич, защото съм сигурен, че младостта не е само преход от детството към зрялостта, но е и своеобразна епоха от вашия живот, която Бог дава на всяка личност като дар и заръка. Както за младежа от Евангелието, това е време на търсене /срв. Матей 16, 20/ на отговора на основните въпроси и откриване, не само смисъла на човешкото съществуване, но и на конкретния проект за неговото осъществявяне. Скъпи момчета и момичета, вашето лично, професионално и социално бъдеще ще зависи от вашия избор, който ще направите през тези години; младостта е период, в който се полагат основите; тя е благоприятен случай, който никога няма да се повтори!

2. Папата е щастлив да бъде с вас в този особен момент от вашия живот, за да изслуша с уважение вашите притеснения и грижи, очаквания и надежди. Той е тук, за да сподели с вас това, че Христос е сигурността, истината и любовта. Църквата гледа на вас с голямо внимание, защото вижда във вас своето бъдеще и възлага във вас своите надежди.

Може би се питате, какво ли желае да ви каже Папата тази вечер, преди своето заминаване. Ето какво: желая да отправя към вас два призива, две "слова", произнесени от Христос – същинското Слово на Отеца, с намерението да ги пазите като съкровище по време на цялото ви съществуване /срв.Матей 6, 21/.

Първият призив е :"Елате и вижте!" Той бе отправен от Исус към двамата ученика, които го запитаха къде живее /срв. Йоан 1, 38-39/. Това е една своеобразна покана, която от векове поддържа и мотивира пътя на Църквата. Повтарям го днес и на вас, скъпи приятели. Доближете се до Исус и се постарайте да "видите" онова", което Той може да ви предложи. Не се страхувайте да прекрачите прага на Неговия дом, да говорите с Него лице в лице, както се случва между приятели /срв. Изх. 33 , 11/. Не се страхувайте от новия живот, който Той ви предлага. Влезте във вашите Енории, групи и движения; влезте в училището на Учителя, за да направите от вашия живот безрезервен отговор на "призванието", което Той отдавна е приготвил за вас с много любов.

Вярно е, че Исус е един взискателен приятел, Който има възвишени цели. Той иска от нас да престанете да мислите само за себе си, ако желаете да се срещнете с Него: "Който изгуби живота си, заради Мен или Евангелието, ще го спаси" /Марк 8, 35/. Тази заръка може да ви се стори трудноизпълнима , а в някои случаи може и да ви изплаши. Но аз ви питам: по-добре ли е да изживеете живота си без идеали в общество, белязано от неравенства, самовластия и самолюбия, отколкото да търсите истината, доброто и справедливостта, работейки за създаването на един свят, който да отразява Божията красота, дори когато се налага да издържаме на изпитанията?

3. Унищожете препятствията на посредствеността и страха! Разговаряйте с Исус в молитвата и вслушването в Неговото Слово. Изпитайте радостта от помиряването в Тайнството Изповед. Приемайте Неговите Тяло и Кръв в Святата Евхаристия, за да знаете как да го приемате и как да служите на ближния. Не изпадайте в заблужденията и повърхностните светски илюзии, които се превръщат много често в трагични разочарования.

Знайте и това, че в трудните моменти, в моментите на изпитания, се определя качеството на вашия избор. Не съществуват преки пътища към щастието и светлината! Само от Исус могат да се получават отговори, които нито заблуждават, нито разочароват!

И така, вървете с чувство на отговорност и жертвоготовност по пътя на обръщането, вътрешната зрялост, професионалната реализация, доброволческия труд, диалога и уважението към всички, без да се отчайвате от трудностите или неуспехите, помнейки, че силата ви е от Господ, Който направлява с любов вашите стъпки /срв. Неем. 8, 10/.

4. Вторият призив, е същият, който ще отправя към младежите от целия свят, подготвящи се да отпразнуват след два месеца своя Световен Ден в Торонто, Канада: "Вие сте солта на земята и светлината на света" /срв. Матей 5, 13-14/.

Солта в Свещеното Писание е символ на завета между човека и Бога /срв. Лев. 2, 13/. Християнинът, приемащ Кръщението, става участник в този завет, който трае вечно. Също така, солта е символ на гостоприемството: "Имайте сол в себе си, казва Исус, и бъдете в мир с всички" /Марк 9, 50/. Да бъдеш сол на земята означава да си деец на мира и свидетел на любовта. Солта служи за запазване на хранителните продукти, на които дава вкус. Това я превръща в символ на постоянството и безсмъртието. Да бъдеш сол на земята, означава да си носител на едно обещание, което се изпълнява във вечността. И още: солта притежава свойството да лекува /срв. 2 Цар. 20-22/, което прави от нея образ на вътрешното очистване и обрата на сърцето. Самият Исус призовава солта на страданието, което очиства и изкупва /срв. Марк 9, 49/: Християнинът на земята е свидетел на спасението, придобито посредством Кръста.

5. Също толкова богата е и символиката на светлината. Лампата свети, сгрява и разсейва страха. "Твоето слово, Господи, е лампа за моите стъпки, светлина по моя път", твърди в молитвата вярата на Църквата /Пс. 119, 105/. Исус – Словото на Отеца, е вътрешната светлина, която разсейва тъмнината на греха; тя е огънят, който отдалечава всяка студенина; пламъкът, който разведрява съществуването ни; сияещият пред нас блясък на истината, който ни предшества по пътя. Онзи, който го следва, няма да върви в тъмнината, но ще има светлината на живота. И така, Христовият ученик трябвя да бъде ученик на светлината /срв. Йоан 8, 12; 3, 20-21/.

"Вие сте солта на земята и светлината на света". Никога на човека не са били казвани толкова прости и същевременно толкова възвишени думи! Разбира се, само Христос може да бъде определен цялостно като Сол на земята и Светлина на света, защото само Той може да дава вкуса, силата и дълготрайността на нашия живот, който, без Него, би бил блудкав, крехък и преходен. Само Той е способен да ни осветява, стопля и развеселява.

Исус желае да ви направи участници в Своята мисия, затова днес безусловно отправя към вас тези огнени думи: "Вие сте солта на земята и светлината на света". В тайната на Въплъщението и Изкуплението, Христос се съединява с всеки християнин като влага светлината на Живота и солта на Знанието в дълбочината на Своето Сърце, предавайки на онзи, който го приема, възможността да стане Божие чедо /срв. Йоан 1, 12/ и задължението да свидетелства за това интимно присъствие и тази скрита светлина.

Приемете със смирена смелост предложението, което Бог отправя към вас. В Своето всемогъщество и нежност, Той ви призовава да бъдете свети. Глупаво би било, ако се възгордеем от подобен призив, но би било безотговорно, ако го отхвърлим. Това би означавало да подпишем собствената си смъртна присъда. Френският католически писател от ХІХ-ти век, Леон Блой, написа следното: "На света съществува само един вид мъка: мъката, че не сме светци" /La femme pauvre, ІІ, 27/.

6. Млади приятели, помнете, че сте призвани да бъдете солта на земята и светлината на света! Исус не иска от вас само да кажете или направите нещо; Исус ви заповядва да бъдете сол и светлина, и то, не само за един ден, но за цял живот. Той ви дава тази заръка отново и отново, всяка сутрин и във всяка среда. Трябва да бъдете сол и светлина с членовете на вашето семейство, с вашите приятели и с другите младежи – православни, евреи и мюсюлмани, с които влизате във всекидневен допир в училището, на работата и на местата за развлечение. Изграждането на обществото, в което всяка личност ще може да намери своето място и да види признато и прието своето достойнство и свобода, зависи до голяма степен и от вас. Отдайте вашия принос, за да може България всеки ден да се превръща все повече и повече в земя на гостоприемството, напредъка и мира.

Нека всеки бъде отговорен за своя избор. Няма нищо срамно в това, и вие го знаете. Самият Исус предполага възможните отклонения от пътя. "Ако солта изгуби вкуса си – казва Той – с какво ще се соли?" /Матей, 5, 13/. Никога не забравйте, скъпи приятели, че вината, за това че тестото не втасва, не е в тестото, а в маята. Когато един дом остане на тъмно, това означава, че лампата се е угасила. Затова "нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец" /Матей 5, 16/.

7. Нека сияят пред вас образите на Блажените Български Мъченици: Епископ Евгений Босилков и Свещениците Успенци Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Те знаеха как да бъдат сол и светлина, в особено трудните и тежки моменти за тази Страна. Те не се поколебаха да дадат живота си, като запазиха вярността си към Господ, който ги призова. И днес тяхната кръв напоява вашата земя. Тяхната отдаденост и героизъм са пример и подтик за всички.

Поверявам ви на тяхното застъпничество, като ви напомням за Блажения Папа Йоан ХХІІІ, който ги познаваше лично и обичаше силно България. Сигурен съм в тълкуването на чувствата, с които той подхождаше в онова време към младите българи, като ви казвам днес: вашата младост ще разкие цялото богатство на своите възможности и ще придобие важно значение, само ако следва Исус. Само в следването на Исус ще откриете красотата на живота, като безвъзмезден дар, мотивиран единствено от любовта. Само в следването на Исус ще усетите отсега онази радост, която ще остане ваша завинаги във вечността.

Прегръщам всички вас с любов и ви благославям!

ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - Поклонничество в Светата Рилска Обител
/Рилски Манастир, Събота, 25 май, 2002 г./ - JPII's words during his pilgrimage to the Holy Monastery of Rila - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese, Spanish

"Почитаеми Митрополити и Епископи, Скъпи Монаси и Монахини от България и всички Свети Православни Църкви!
1. Мирът Господен да бъде с вас!

Поздравявам всички вас с любов в Господа. Поздравявам по-специално Игумена на този манастир, Епископ Йоан, който преди години беше изпратен от Негово Светейшество Патриарх Кирил, да присъства на сесиите на Втория Ватикански Събор.

Пожелах да дойда на поклонение в Рилския манастир, по време на това свое посещение в България, за да изразя почитта си към мощите на Свети Йоан Рилски, катопо този начин засвидетелствам признателносттта и обичта си към вас: "Ние непрестанно благодарим на Бога за всички вас, като напомняме постоянно на Бога Отец за вашето усърдие във вярата, за вашата действена любов и за вашата постоянна надежда в нашия Господ Исус Христос" / 1 Сол. 1, 2-3/.

Да, скъпи Братя и Сестри, Източното монашество, заедно със Западното, представлява един голям дар за цялата Църква.

2. По различни поводи аз изтъквах ценния ви принос към Църковната Общност, чрез примера на вашия живот. В Апостолическото послание Orientale lumen написах, че желая "да гледам на необятния Източнo-християнски пейзаж" като " на един своеобразен хълм" – този на монашеството –, "който позволява съзирането на много други хълмове" /н. 9/. Убеден съм, че монашеския живот представлява сърцето на християнския живот, като предлага на всички кръстени една отправна точка.

Великият монах и Западен мистик, Гийом от Сент Тиерù, нарича вашия опит, подхранвал и обогатявал монашеския живот в Католическия Запад,: "светлина, идваща от Изтока" /срв. Epistula ad fratres de Monte Dei І, Sources chrétiennes 233, стр. 145/. Заедно с него много Западни духовни личности допринесоха за достойното оценяване на Източната монашеска духовност. Щастлив съм, че днес мога да присъединя гласа си към този изключителен хор, признавайки валидността на пътя, водещ към святостта, установен в писанията и живота на много ваши монаси, които са ни оставили ценни примери на цялостно отдаване на Господ Исус Христос.

3. Монашеският живот, поради непрекъсната традиция на святостта, върху която се крепи, съхранява с любов и вярност някои елементи от християнския живот, много важни и за съвременния човек: монахът е човек, напомнящ за Евангелието, както на християните, така и на света.

Свети Василий Велики ни учи /срв. Regulae fusius tractatae VІІІ, PG 31, 933-941/, че християнският живот е преди всичко apodaghé, тоест "отричане" от греха, от светскостта и от идолите, за да се превърне в едно цяло с единствения истински Бог и Господ Исус Христос /срв. 1 Сол. 1, 9-10/. В монашеството това отричане се радикализира чрез отричане от дом, семейство, професионална реализация /срв. Лука 18, 28-29/; отричане от земните блага, в името на непрекъснатия стремеж към небесните /срв. Кол. 3, 1-2/; отричане от philautía, както го нарича Свети Максим Изповедник /срв. Capita de charitate ІІ, 8; ІІІ,8; ІІІ,57 и passim, PG 90, 960-1080/, тоест от егоизма, което води до познаване на безкрайната Божия любов и до придобиване на любов към ближния. Монашеската аскетика е преди всичко път за по-пълното присъединяване към Господ Исус и цялостното преобразяване от Божествените енергии на Светия Дух.

Свети Йоан Рилски, – когото пожелах да бъде изобразен, редом с други Източни и Западни Светци, на мозайките в параклиса Redemptoris Mater в Апостолическия Ватикански Дворец, и на когото този манастир е постоянен свидетел –, вслушвайки се в думите на Христос, Който му заповядал да се откаже от всички свои блага и да ги раздаде на бедните /срв. Марк 10, 21/, той се отрече от всичко заради безценната перла на Евангелието, като се подложи на обучение в училището на Светите аскети, за да придобие изкуството на духовната борба.

4. "Духовната борба" е един друг елемент на монашеския живот, толкова необходим днес на всички християни за повторно изучаване и приложение. Отнася се за тайното и вътрешно изкуство; за невидимата борба, която монахът води всеки ден с изкушенията, със злите внушения, подмятани в неговото сърце от дявола; борба, която се превръща в истинско разпятие на сцената на самотата, заради чистотата на сърцето, което му позволява да види Бога, както си е /срв. Матей 5, 8/ и в любовта да усети, че участва в Божествения живот /срв. 1 Йоан 4, 16/.

Днес повече от всякога идолите в живота на християните са обсебващи, а изкушенията – натрапчиви: изкуството на духовната борба, разпознаването на добрите и злите духове, споделянето на собствените мисли с духовния наставник, призоваването на Святото Христово Име и Божието милосърдие, трябва да бъдат част от вътрешния живот на всеки Господен ученик. Тази борба е необходима, за да "не се отклоняваме", aperíspastoi, "необезпокоявани", amérimnoi / срв.1 Кор. 7, 32. 35/, като живеем в постоянно единение с Господа / срв. Свети Василий Велики, Regulae fusius tractatae VІІІ, 3; ХХХІІ, 1; ХХХVІІІ/.

5. Свети Йоан Рилски живя, чрез духовната борба, в "подчинение", послушание и взаимното служение, както го изисква общия живот. Скитът е мястото на всекидневното осъществяване на "новата заповед"; той е дом и училище за общение; той е пространство, в което човек се превръща в служител на ближните, така както Христос желаеше да бъде сред своите / срв. Лука 22, 27/. Какво силно християнско свидетелство предлага една монашеска общност, когато живее според истинската любов! Пред нея, дори и нехристияните са подтикнати да признаят, че Господ е винаги жив и действащ във Своя народ.

Свети Йоан Рилски живя като пустиножител в лишения и покаяние, но преди всичко в непрекъснато вслушване в Божието Слово, в постоянна молитва, докато се превърне, както се изразява големият "богослов" Свети Нил /срв. De oratione LX, PG, 79, 1180В/, в човек, надарен с неземна мъдрост, произтичаща от Светия Дух. Заветът на Свети Йоан, оставен от любов към неговите ученици, изразили нуждата си от последно наставление, е едно необикновенно учение за търсенето на Бога и опита от общуването с Него, за онези от тях, които желаят да водят истински християнски и монашески живот.

6. Монахът, тръгнал по този път, в отговор на Господния призив, като започва от отричането на самия себе си и достига до съвършената любов, започва да усеща същите чувства на Христос /срв. Фил. 2, 5/: става кротък и смирен по сърце /Матей, 11, 29/, съучаства в Божията любов към всички създания и обича, както се изразява Свети Исаак Сириец, дори неприятелите на истината / срв. Sermones ascetici, Collatio prima, LXXXI/.

Започнал да вижда света с Божиите очи и уподобил се все повече на Христос, монахът се стреми към последната цел, заради която човекът е сътворен: обόжението, което е състояние на пълно участие в Троичния живот. Това става възможно само благодарение на молитвата, очистителните сълзи и любовта, които го предразполагат към приемане на Светия Дух, както напомня друг един велик монах от тези обични славянски земи – Серафим Саровски /срв. Colloquio con Motovilov III, in P. Evdokimov, Serafim di Sarov uomo dello Spirito, Bose 1996, стр. 67-81/.

7. Колко много свидетели по пътя на святостта блестяха в този и много други Православни манастири по време на тяхното вековно съществуване! Колко е голяма благодарността на Вселенската Църква към всички аскети, които знаеха как да помнят "единственото и най-нужно нещо" /срв. Лука 10, 42/, последната цел на човека!

Ние с признателност се възхищаваме на безценното предание, което Източните монаси претворяват вярно в живота си и продължават да предават от поколение на поколение, като автентичен знак на éschaton-а, на онова бъдеще, към което Бог продължава да зове всеки човек чрез благодатната сила на Светия Дух. Те са знак, който се разпростира, както напомня Свети Силван Атонски, до всеки човек и всяко творение, дори до портите на ада, чрез обожаването на Святата Троица в Божествената Литургия, чрез общението, живяно в духа на братската любови и чрез надеждата и упованието / срв. Ieromonach Sofronij, Starec Siluan, Stavropegic Monastery of St. John Baptist, Tolleshunt Knights by Maldon 1952 (1990), стр. 91-938/.

8. Скъпи Братя и Сестри, всички Православни Църкви знаят, че манастирите са неоценимо наследство на тяхната вяра и култура. Какво щеше да бъде България без Рилския манастир, успял да съхрани запалена лампата на вярата дори в най-страшните моменти в националната ви история? Какво щеше да бъде Гърция без Светия Атонски полуостров или пък Русия – без хилядите обиталища на Светия Дух, които позволиха да бъде преодолян ада на съветските преследвания? Е добре, Римският Епископ е тук днес, за да ви каже, че Римската Църква и нейните Монаси, са ви благодарни за вашето съществуване и вашето християнско свидетелство!

Обични Монаси и Монахини, нека Бог ви благослови! Нека ви утвърди във вярата и призванието и ви направи средства за общение в Неговата Свята Църква и посланици на Неговата любов в света!"

ПРОПОВЕД НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - Божествена Литургия-Провъзгласяване за Блажени
/Пловдив, Площад Централен, Неделя, 26 май, 2002 г/ - JPII's Homily at Holy Mass and Beatification of Kamen Vitchev, Pavel Djidjov & Josaphat Chichkov - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese, Spanish

1. "На Теб, Боже, нека бъде слава във вековете!"

"Така пяхме преди малко в Отпевния Псалм. Скъпи Братя и Сестри, нашата общност се събира днес в Господния ден, за да отпразнува величието и святостта на нашия Бог и за да изрази вярата на Църквата.

С изливането на Светия Дух на Петдесетница приключи цикъла от събития, с които Бог, в последователни исторически моменти, се е срещал с хората и им е предлагал дара на спасението. Днес Литургията ни подканва да се отправим към възвишения Извор на този дар: Бог Отец, Син и Свети Дух – Святата Троица.

2. Старият Завет подчертава Божието единство. В Първото Четиво чухме как Бог говори на Мойсей: "Господ, Господ Бог, човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен" /Изх. 34, 6/. A Мойсей, от своя страна, увещава народа с думите: "Слушай, Израиле, Господ, нашия Бог е Господ един" /Втор. 6, 4/.

Новият Завет ни открива, че единствения Бог е Отец, Син и Свети Дух: едно единствено Божествено естество в три Лица, съвършено еднакви и реално разделени. Исус ги споменава явно, когато заръчва на Апостолите да кръщават "в името на Отеца, Сина и Светия Дух" /Матей 28, 19/.

Целият Нов Завет е едно постоянно и явно възвестяване на тази тайна, която Църквата, като вярна пазителка на Божието Слово, винаги е проповядвала, обяснявала и защитавала. Затова днес се обръщаме към всемогъщия Бог, Отец, Син и Свети Дух, с думите: "На Tеб, Боже, нека бъде слава във вековете!".

3. Като поздравявам всички с думите на Aпостол Павел: "Благодатта на нашия Господ Исус Христос, любовта на Бога Отец и общението на Светия Дух да бъде с всички вас" /2 Кор.13, 13/", сърдечно поздравявам преди всичко вас, Братя и Сестри, чеда на Католическата Църква, които дойдохте тук заедно с вашите Епископи от Софийско-Пловдивската Епархия, Никополската Епархия и от Апостолическия Екзархия за верните от Византийско-Славянски Обряд. Благодаря на Пастира на местната Църква Монс. Георги Йовчев за думите, с които се обърна към мен при посрещането, като отправям сърдечния си поздрав и към моите събратя в Епископството: Монс. Христо Пройков – Апостолически Екзарх и Председател на Епископската Конференция, и Монс. Петко Христов – Никополски Епископ. Също така поздравявам Кардиналите и Епископите, дошли от близките Страни, за да споделят с Църквата в България радостта от този празник.

Бих желал да отправя един особен поздрав към Пловдивския Православен Митрополит, Негово Високопреосвещенство Епископ Арсений, който любезно пожела да присъства на отслужването на тази Божествена Литургия, като му благодаря за милите думи, с които се обърна към мен в началото на това Богослужение. Заедно с него поздравявам в Господа Игумена на Бачковския Манастир Епископ Наум, Ректора на Пловдивската Православна Семинария Епископ Евлогий, както и всички верни на Православната Църква в България, които се присъединяват в този момент към нас. Тяхното присъствие тук е един, приет на драго сърце братски знак, който ни кара да предусетим в надеждата радостта от пълното единение, благодарение на което ще ни бъде позволено най-сетне да отслужваме Евхаристийното Жертвоприношение, което е Възспоменание на Господните смърт и възкресение.

С чувство на почит се обръщам към верните на Исляма, обожаващи и те също, макар по различен начин, единствения всемогъщ Бог.

Най-накрая поздравявам представителите на Държавната Власт, чието присъствие ни прави чест, като им багодаря за резултатния принос, без който нямаше да се осъществи това мое пътуване в България.

4. Господ, Един и Троичен, е присъстващ в Своя народ – Църквата. Ние получаваме Кръщението в името на Отца, Сина и Светия Дух; в същото това име ни се дават и другите Свети Тайнства. Святата Литургия, като "център на целия християнски живот", е белязана по един особен начин от спомена за Божествените Лица, а именно: Отеца, на Когото се принася жертвата; Сина, Който е Жертвоприносител и Жертва; и Светия Дух, призоваван, за да пресъщности хляба и виното в Тяло и Кръв Христови и за да направи от участниците едно само тяло и един само дух.

Целият живот на християнина е белязан от тази тайна. Успехът на земния ни път зависи от това дали ще отговорим на Божията любов. Тримата Свещеници-Успенци, които днес с радост причислих към лика на Блажените, познаваха много добре тази истина. Причината, поради която Свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков не се поколебаха да пожертват живота си, беше вярата им в Троичния Бог, любовта към въплътеният Божи Син Исус Христос, на Когото се посветиха в безрезервна служба на Неговата Църква.

Отец Йосафат Шишков казваше: "Нека се стремим да правим по най-добрия начин онова, което се очаква от нас, за да можем да освещавяме", като добавяше: "Най-важното нещо е да достигнем до Бога, живеейки заради Него – всичко друго е без значение". Няколко месеца преди несправедливия процес, по време на който те бяха осъдени на смърт заедно с Епископ Евгений Босилков, почти предвиждайки предстоящото изпитание, отец Камен Вичев писа на своя Главен Предстоятел: "Придобийте за нас с молитвата си багодатта да останем верни на Христос и на Църквата във всекидневния си живот, за да бъдем достойни да станем Негови свидетели, когато дойде момента". А отец Павел Джиджов казваше: "Очакваме да дойде нашия ред: нека бъде волята Божия".

5. Когато си спомням за тримата нови Блажени, чувствам подтик да отдам почит и на паметта на другите изповедници на вярата, чеда на Православната Църква, които преживяха мъченичеството по време на същия комунистически режим. Техният принос на вярност към Христос сближи двете Църковни общности в България, достигнали до най-възвишеното свидетелство на вярата. "Този факт не може да няма частица икуменическо измерение. Икуменизмът на Светците и Мъчениците е може би по-убедителен от всичко останало. Общението на Светците говори с по-силен глас от причините, довели до разделението" /Тertio millenio adveniente, 37/.

И така, как е възможно да не съществува вече съвършеното единение, осъществяващо се "в онова, което всички ние наричаме връх на благодатния живот, тоест мъченичество до смърт"? /Ut unum sint, 84/. Това не е ли може би "най-истинското единение с Христос, Който пролива кръвта си и, в същото Свято Жертвоприношение, прави близки всички онези, които преди бяха далечни /срв. Еф. 2, 13/" /ibid./?

6. Смелата последователност на свещениците Йосафат, Павел и Камен, въпреки страданията и затвора, беше призната от техните бивши ученици – католици, православни, евреи и мюсюлмани –, от техните енорияши, събратя и другари по съдба. Със своята активност, вярност към Евангелието, безвъзмездно служение към Родината, те се представят като образци за днешните християни, по-специално за българските младежи, които се стремят да открият смисъла на живота си и желаят да следват Христос като миряни или като богопосветени.

Особената отдаденост, с която новите Блажени придружаваха кандидатите за Свещенство, нека бъде стимул за всички. Призовавам Църквата в България да помисли сериозно над възможността за създаване на Семинария, в която младежите да могат да се подготвят за Свещеници в служба на Бога и ближния, чрез една солидно човешко, интелектуално и духовно образование.

7. Тайната на Святата Троица ни открива Божията любов, която е Самият Бог; любовта, с която Бог обича всички хора. "Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син, за може всеки, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен" /Йоан 3, 16/. Въкръсналият Син изпрати от Своя страна Светия Дух в името на Отеца, за да вложи в сърцата на вярващите желанието и очакването на вечния живот.

Новите Блажени, които сега се радват на съзерцаването на Святата Троица, живяха действително според това очакване. Нека се поверим на тяхното застъпничество, както се молим във Византийската Литургия /Шести час, отпуст/:

"Боже вечни, Ти, Който живееш в непристъпна светлина ...,
молим Те, закриляй нас, които възлагаме надеждата си в Теб,
като ни дариш Своята Божествена благодат.
Защото Твое е царството, величието, силата и славата,
Отец, Син и Свети Дух,
сега и всякога и във вечни векове. Амин"

АНГЕЛ ГОСПОДЕН /Пловдив, Площад Централен,
Неделя, 26 май, 2002 г./ - JPII's words at the Angelus in the Central Square, Plovdiv - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese, Spanish

"Скъпи Братя и Сестри,
1. В края на нашето Богослужение, ние се обръщаме към Всесвятата Божия Майка, присъстваща между нас в обичаното и почитано изображение на Святата Икона от Бачково.

Заедно с вас, аз се отправям мислено на поклонение в този манастир и в многобройните посветени на нея светилища по вашата земя, като повтарям Ангелския поздрав: "Радвай се благодатна, Марийо!" /Лука 1, 28/.

2. Мария – смирената Господна слугиня, вярната годеница на Светия Дух, пречистата майка на Сина, станал човек – блести пред нас като образец на християнски живот. В нейното училище се учим на мълчание, вслушване и служение, които са основните характеристики на живота на всеки Христов ученик.

Дори и днес, в нашия неспокоен и често объркан свят, мълчанието помага да се даде място на спасителното Слово; вслушването учи на внимание и нежност, а безкористното и щедро служение ражда плодове на солидарен и братски живот.

3. Нека Божията майка, със своето мощно застъпничество, ви помага да преоткривате всеки ден вашето достойнство на Божии чеда и ви придобие предразположението да изпълнявате Божията воля и да приемате дарбите от Светия Дух, като опазва сърцето ви чисто и щедро към нуждите на ближния.

Моля Майката на безкрайната любов и безценен дар на Сърцето на разпнатия Христос да се застъпва за вас и вашите семейства, за да бъде поддържана вашата вяра цялостна, вашата надежда – силна, а любовта ви – искрена и резултатна.

Нека Дева Мария бди над този християнски народ в България, за да може да знае как да следва нейния Син, Исус Христос, със смелост и ангажираност, свидетелствайки за Него в света с прозрачност в живота и делата!"

ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - Среща с представителите на културата, науката и изкуството
/София, Дворецът на Културата, Петък, 24 май, 2002 г./ - JPII's Address at Meeting with Representatives of the world of culture, science & art - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Многоуважаеми Дами и Господа,
1. Щастлив съм да се срещна с вас, представители на различните направления в науката, изкуството и културата. Всеки от вас със своята специфичност представя тук по някакъв начин целия благороден Български народ. Обръщам се към вас с почит и възхищение като си давам ясна сметка за това колко е деликатен и важен приноса, който отдавате за изграждането на едно общество, в което може да се затвърждава "взаимното разбирателство и готовност за сътрудничество, чрез великодушната обмяна на културни и духовни ценности" /Slavorum Apostoli, 27/.

Сърдечно благодаря на тези от вас, които с изискани думи разтълкуваха чувствата на присъстващите и на всички, които направиха възможно моето посещение във вашата Страна.

Поздравявам сърдечно също така оргaнизаторите на инициативата "Камбани за мир" и им поверявам на драго сърце тази "Папска камбана", с пожеланието нейния звън да предизвиква в Българските деца и младежи задължението и отговорността да развиват приятелството и разбирателството между различните народи.

2. Тази среща се провежда в един особено важен ден: България чества днес празника на Светите братя Кирил и Методий, смели проповедници на Христовото Евангелие и основатели на езика и културата на славянските народи. Тяхното литургично честване съвпада по един особен начин с "празника на Българските букви". Това включва не само католиците и православните, но и всички ваши съотечественици, които могат да размишляват върху същността на онова културно наследство, чието начало беше поставено от Светите Солунски братя.

Един от първите Български ханове, Омуртаг, написа върху колоната запазена във Велико-Търновския храм на Светите Четиридесет Мъченици: "Човек, дори добре да е живял, умира и друг се ражда. Роденият по-късно, когато види този надпис, ще си спомни за онзи, който го е написал" /.../. Много бих желал тази наша среща да се превърне в тържествен общ акт на почит и благодарност към Светите Кирил и Методий, които през 1980 година провъзгласих за Покровители на Европа заедно със Свети Бенедикт Нурсийски. Те все още и днес имат на какво да научат нас – хората от Изтока и Запада.

3. Светите братя придобиха специални заслуги като разпространяваха Евангелието сред народите със своеобразна култура, чрез гениалното и оригинално сътворяване на нова писменост. За да отговаря по-добре на тяхното проповедническо служение, те преведоха на разбираем език Свещените Книги с литургична и вероучителна цел, като по този начин положиха литературните основи на съответните национални езици. Затова те са наречени съвсем справедливо не само славянски апостоли, но и основатели на тяхната култура. Всяка култура представлява въплътен в историята израз на идентичността на един народ; тя изковава душата на този народ, който се идентифицира със своята ценностна система, изразява се с точни символи и общува чрез свои собствени знаци.

Мисията на Кирил и Методий се затвърди по един чуден начин, посредством техните ученици. Тук, благодарение на Свети Климент Охридски, изникнаха активни центрове на монашески живот, в които намери развитие азбуката кирилица. Също така, от тук християнството премина в други територии, като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпростирайки се към Москва и останалите Източни области.

Делото на Кирил и Методий предсталява велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени, които, поради своята дълбочина и жизненост, определят една от най-важните ориентировъчни културни точки, от които не може да не тръгне всеки сериеозен опит за преосъществяване по един нов начин на сегашното обединение на Континента.

4. Основният критерий, вдъхновявал значителното дело извършено от Кирил и Методий, беше Християнската вяра. Културата и вярата не само не влизат в противоречие, но създават помежду си отношения, подобни на отношенията между дървото и неговите плодове. Исторически факт, който не може да бъде пренебрегван е, че Християнските Църкви от Изтока и Запада подпомагаха и разпространяваха сред народите, през вековете, любов към собствената култура и зачитане на чуждата. Благодарение на тези отношения бяха издигнати величествени храмове и култови сгради, изпълнени с архитектурни ценности и свещени изображения, като например Светите икони, които отдавна са плод, както на молитва и покаяние, така и на вкус и изтънчена художествена техника. Именно поради тази причина бяха редактирани документи и произведения от религиозен и културен характер, в които се изразяваше и пречистваше геният на развиващите се народи, към една все по-зряла национална идентичност.

Културното наследство, завещано от Солунските Светци на славянските народи, беше плод от дървото на тяхната вяра, която те дълбоко посадиха в своите последователи. По-късно на онова дърво израснаха нови клонове, раждащи нови плодове, предизвикали по-нататъшното обогатяване на онова изключително мисловно и художествено наследство, за което целият свят е признателен на славянските народи.

5. Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, но напротив – като прокарва и възхвалява истинските човешки ценности, типични за гения на евангелизираните страни, тя допринася за тяхното отваряне един към друг, помагайки им да преодоляват противоречията помежду си и да създават общо културно и духовно наследство, водещо до стабилни и градивни мирни отношения.

Онзи, който иска да работи активно за изграждането на истинската Европейска общност, не трябва да пренебрегва тези неопровержимо красноречиви исторически факти. Както вече изтъкнах: "Мисля, че пренебрегването на религиите, допринесли и продължаващи да допринасят за обогатяването на културата и човеколюбието, с което Европа заслужено се гордее, е една неспаведливост и голяма грешка" /Изказване пред Дипломатическия Корпус, акредитиран към Светия Престол, 10 януари, 2002 г., н.2/. Евангелието нито заличава, нито изключва онази истинност, която всеки човек или народ признава и прилага като добро, истина и красота /срв. Slavorum Apostoli, 18/.

6. Обръщайки погледа си назад, ние трябва да признаем, че редом до културна Европа, с отличаващите я филосовски, художествени и религиозни движения; редом до трудова Европа, с нейните завоевания в технологиите и информатиката през наскоро изминалия век, се нарежда и Европа на диктаторските режими и войните; една Европа, изцапана с кръв, обляна със сълзи и изпълнена със страшни жестокости. Може би точно поради този горчив опит от миналото, в днешна Европа още по-силно си прокарва път изкушението, водещо към скептицизъм и безразличие пред разпадането на моралните устои в личния и социалния живот.

Необходимо е да се действа. В този тревожен социален контекст е изключително належащо да се разбере, че ако Европа желае да открие своята същностна идентичност, не може да не се обърне към своите християнски корени, и по-специално – към делото на хора като Свети Бенедикт, Свети Кирил и Свети Методий, чийто пример е принос от първостепенна важност за духовното и морално й обновление.

Посланието на Светите Покровители на Европа заедно с всички християнски мистици и светци, като посланници на Евангелието сред европейските народи, е: последното "защо" на живота и човешката история ни е дарено от Бога-Слово, Който се въплъти, за да изкупи човека от злото на греха и да го извади от бездната на терзанието.

7. В тази перспектива, поздравявам със сърдечна признателност католическите Епископи, за инициативата и грижата им за превеждането на Катехизис-а на Католическата Църква: той "цели да представи в един цялостен и синтезиран вид същностните и основни истини на Католическата доктрина за вярата и морала, в светлината на Втория Ватикански Събор и пълнотата на Църковното Предание. Негови основни извори са Свещеното Писание, произведенията на Църковните Отци, Божествената Литургия и Църковното Учение" /Въведение в ККЦ, 11/.

Силно желая да го поднеса символично на онези от вас, които, въпреки че не са католици, споделят с нас единственото Кръщение, за да могат да опознаят отблизо онова, което Католическата Църква вярва и възвестява.

Монахът Паисий от Хилендарския манастир съвсем справедливо отбеляза, че всеки народ със славно минало има право на прекрасно бъдеще / срв. История Славяноболгарская, 1762 г./.

8. Многоуважаеми Дами и Господа, Римският Епископ гледа на вас с доверие и потвърждава своята увереност в отговорната задача, поверена на хората на изкуството и културата, за опазване и предаване на знанията и мъдростта, които са ги вдъхновявали.

Пожелавам на България – прекрасната Страна на розите – едно "светло бъдеще", за да продължава да бъде земя на срещата между Изтока и Запада, и, с благословията на всвемогъщия Бог, да може да благоденства в свобода, напредък и мир!"

ПОЗДРАВ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - по време на посещението в Католическата Съ-Катедрала
от Римски Обряд - / София, Събота, 25 май, 2002 г./ - JPII's Address at his visit to the Latin Co-Cathedral, Sofia - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Скъпи Братя и Сестри!
1. "Бог на мира ... нека ви направи съвършени във всяко добро, за да можете да изпълнявате Неговата воля, извършвайки във вас онова, което Му е угодно, чрез Исус Христос, на Когото нека бъде слава през всички векове. Амин" /Евр. 13, 20а. 21/.

С това пожелание от Посланието до Евреите, поздравявам сърдечно всички вас в тази ваша Съ-Катедрала, посветена на Свети Йосиф, съпруг на Дева Мария и Покровител на Вселенската Църква.

Отправям мислите си най-вече към Епископ Георги Йовчев, към Свещениците, Монасите и Монахините, като желая от това място да разпростра поздрава си към всички верни католици от Римски Обряд, разпръснати по различните краища на България, по-специално към децата, болните и възрастните.

2. С удоволствие разбрах за започването на строежа на новата Катедрала, недалеч от тук, на същото място, където се е намирала предишната, разрушена по време на войната. Молитвено пожелавам, различните камъни, необходими за построяването й, да бъдат образ на "живите камъни", които всеки от вас е призван да бъде, поради факта, че е получил Святото Кръщение, "за построяването на духовното здание, за Святото Свещенство, за да бъдат принасяни, чрез Исус Христос, угодни на Бога духовни жертви" /1 Петър 2, 5/. Нека ви придружават и подкрепят по пътя на живота застъпничеството и примерът на Блажения Папа Йоан ХХІІІ, чийто бащински образ ви посреща при входа на този храм.

С моят Апостолически благослов."

ПОЗДРАВ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - по време на посещението в Католическата Катедрала
от Византийско- Славянски Обряд /Събота, 25 май 2002 г./ - JPII's Address at his visit to the Byzantine-Slavonic Catholic Cathedral, Sofia - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Скъпи Братя и Сестри!
"Мирът Господен да бъде с вас! Благославяйте Бога през всички векове"/ Тоб. 12, 17/!

Щастлив съм да се срещна с всички вас в тази Катедрала, посветена на Успение Богородично. Сърдечно поздравявам вашия Апостолически Екзарх, Монс. Христо Пройков, като му благодаря за любезните думи, с които се обърна към мен. Прегръщам братски почитния Екзарх, Монс. Методий Стратиев, преживял преследванията и затворите заедно с тримата Свещеници Успенци, които утре в Пловдив ще провъзглася за Блажени. Също така, отправям сърдечния си поздрав към всички Cвещеници от Екзархията и поверените на пастирските им грижи присъстващи тук верни.

С особени чувства поздравявам Монахините Кармилитки и Сестрите Евхаристинки, спомняйки си по-специално за онези от тях – живи на земята или живи на небето –, които преживяха, в периода на комунистическата власт, дълъг доброволен затвор на балкона на храма Свети Франческо, като запазиха жив идеала на своето посветяване и поддържаха с молитва и покаяние верността на християните към техния Господ.

Заедно с вас си спомням с възхищение и благодарност за личността и делото на Апостолическия Делегат, Монс. Анджело Джузеппе Ронкалли – Блаженият Папа Йоан ХХІІІ, който се е молил в тази Катедрала и се е раздавал щедро за съживяването на Католическата Църква от Византийско-Славянски Обряд в България. Нека неговите мощи, които ви нося в дар от Рим, бъдат почитани в новостроящия се посветен на него храм.

Същата силна вяра на онези, които са ви предшествали в Католическата Църква в България, ви призовава днес да обновите по един живителен начин вашето свидетелстване за Исус Христос. Насърчен от пълномощията дадени на Свети Петър от Самия Исус, желая от своя страна да ви утвърдя и подкрепя в тази задача. Нека Господ ви придружава и помага в изпълняването на този благороден обет за воденето на християнски начин на живот и, чрез застъпничеството на Неговата Всесвята Майка, почитана като покровителка на единството между християните в светилището на Святата Троица в Малко Търново, да ви обсипе щедро със Своите благословения. "

В АЗЪРБЕЙДЖАН И БЪЛГАРИЯ - ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ
Среща с Н. Св. Патриарх Максим и Членовете на Светия Синод - / София, Патриаршеския Дворец, Петък, 24 май, 2002 г./ - JPII's Address at his Courtesy visit to His Beatitude Patriarch Maxim & to the Holy Synod, Patriarchal Palace, Sofia - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Ваше Светейшество, Почитаеми Митрополити и Епископи,Скъпи Братя в Господа!
Христос възкресе!

1. Щастлив съм да се срещна с вас днес на 24 май, защото това е един особен ден, дълбоко вложен в моето сърце и в моя разум. Посещенията на Българските делегации, които се радвам да приемам всяка година на 24 май, още от началото на моето служение като Римски Епископ, са били за мен удобен случай за среща не само с благородния Български народ, но и с Православната Църква в България и с Ваше Светейшество, в лицето на Епископите, които Ви представлявт.

Днес Господ ни позволява да се срещнем лично и да си разменим "целувката на мира". Благодарен съм за благоразположението, с което Ваше Светейшество и Светия Синод ми позволихте да осъществя то свое голямо желание, пазено от дълго време в сърцето ми. Дойдох при вас с чувство на уважение към мисията на Православната Църква в България, като желая да изразя почитта и зачитането си към вашата ангажираност в полза на този народ.

2. Независимо от сложните и трудни исторически обстоятелства през вековете, водената днес от Ваше Светейшество Църква знае как да възвестява с постоянство въплъщението на Единородния Син Божи и Неговото възкресение, като предава на всяко поколение Благата Вест на спасението. Също и днес, в началото на третото хилядолетие, тя свидетелства с нови сили за спасението, което Господ дарява на всеки човек, и предлага на всички непосрамващата надежда, от която се нуждае толкова много нашия свят.

Ваше Светейшество, посещението което за първи път в историята един Епископ на Рим прави в тази Страна, срещайки Ви заедно с представителите на Светия Синод, е наистина един радостен момент, защото е знак за постепенното израстване в Църковното общение. Този факт обаче не може да ни отклони от една откровена констатация: Господ Христос основа една единствена Църква, но ние днес се представяме на света разделени, като че ли Самият Христос е разделен."Това разделение открито противоречи на Христовата воля и също така представлява съблазън за света, като разрушава святата причина за проповядването на Евангелието на всяка твар" /Decr. Unitatis redintegratio, 1/.

3. Съществувалото общение между нашите Църкви, позна в историята мъчителни разделения, "не без вина и от двете страни" /ibid., 3/. "За съжаление тези грехове от миналото, продължават да ни изкушават и в настоящето, като все още правят така, че да се усеща тяхната тежест. Нужно е да се разкаем, призовавайки настоятелно Христовата милост. " /Lettera Ap. Tertio millenio adweniente, 34/.

Въпреки всичко обаче, един факт ни утешава: настъпилото отдалечаване между католици и православни никога не е унищожавало тяхното горещо желание за въстановяване на пълното Църковно общение, за да бъде изразявано по-видимо онова единство, за което Христос молеше Своя Отец. Днес можем да благодарим на Бога, заради заздравяването на съществуващите вече между нас връзки.

По този повод, Вторият Ватикански Събор подчертава, че Православните Църкви "притежават истинските Тайнства и най-вече, в резултат на Апостолската приемственост –Свещенството и Евхаристията" / Decr. Unitatis redintegratio, 15/. Също така Съборът припомня и признава, че "различните навици не се противопоставят ни най-малко на единството в Църквата, но напротив, допринасят немалко за изпълнението на нейната мисия, като затвърждават престижа ù " /ibid., 16/, и добавя: "Съвършеното спазване на този не винаги зачитан традиционен принцин принадлежи към онези стойности, които са абсолютно необходими като предварително условие за възстановяване на единството" /ibid./.

4. В хода на това изказване ние не можем да не отправим поглед към примера на единство през първото хилядолетие, който ни бе оставен съвсем конкретно от Светите братя Кирил и Методий, за които се пази жив спомен и се съхранява неизчерпаемо наследство във вашата Страна. От тяхното сведетелство могат да се поучат всички, които в политическата сфера са се ангажирали в процеса на Европейското обединение. И така, в търсенето на собствената си идентичност, Континентът ще трябва да се завърне към своите християнски корени. Цяла Източна и Западна Европа очаква общото сработване между католици и православни в защита на мира, справедливостта, човешките права и културата на живота.

Примерът на Светите братя Кирил и Методий ни се предлага като знак, преди всичко за единението между християните в единствената Христова Църква. Изпратени от Константинополския Патриарх в Еропейския Изток, за да занесат истинската вяра на славянските народи на техния роден език – пред представените им препятствия от страна на съседните им Западни Епархии, смятащи за свое задължението да носят кръста Христов в славянските Cтрани – те дойдоха при Папата, за да искат от него потвърждаване на тяхната мисия./срв. Epistola enc. Slavorum Apostoli, 5/. Те са за нас " като обединяващо звено или като духовен мост между Източното и Западното предание на Всeлeнската Църква. За нас те са образец и също покровители в икуменическите усилия на сестрите Църкви от Изток и Запад, за преоткриване, чрез молитви и диалог, на видимото единство в съвършено и пълно общение, " общението, което... не представлява нито присвояване, нито пък сливане". Единството е среща в духа на истината и любовта, дадени на нас от Светия Дух" /ibid., 27/.

5. Много се вълнувам, когато си спомням, по време на тази наша среща, за многобройните контакти между Католическата Църква и Православната Църква в България, започнали по време на Втория Ватикански Събор, на който тя изпрати свои наблюдатели. Вярвам, че тези директни, щастливо зачестили в последвалите години контакти, ще окажат положително въздействие върху богословския диалог, в който католици и православни ще бъдат ангажирани чрез създаването на специална смесена интернационална Комисия.

Точно, с намерението да насърча взаимното опознаване, взаимната любов и братското сработване, изпитвам щастието да даря на Българската Православна общност в Рим, за богослужебно ползване, храма Св. Св. Винкентий и Атанасий при Фонтана ди Треви, според условията, които ще трябва да установят нашите съответни делегати

Съвсем наскоро бях информиран, че през месец декеври, миналата година, на V-я Събор на Православната Църква в България, е била възстановена античната Доростолска /дн. Силистра/ Митрополия.

От онази област е произхождал младият войн Дасий, от чието мъченичество се навършват 1700 години. Като приех на драго сърце изразеното от вас желание – благодарение на щедрото благоразположение на Анконско-Озимската Епархия – с радост донесох със себе си една значителна реликва в дар за тази Църква.

6. Ваше Светейшество, най-накрая бих желал да изразя към Вас и към всички Епископи от вашата Църква своята искрена благодарност за оказаното ми посрещане. Силно съм развълнуван.

С братски чувства се моля, Господ да даде на Православната Църква в България смело да осъществява, заедно с Католическата църква, поверената ù евангелизаторската мисия в тази Страна.

Нека Бог благослови усилията на Ваше Светейшество, Митрополитите, Епискорите, Клира, Монасите и Монахините, като дари с обилна духовна жътва апостолския труд на всички.

Нека, нежно почитаната от верните на Православната Църква в България, Света Богородица бди над вашата Страна, като я пази сега и винаги!

Христос възкресе!"

ИЗКАЗВАНЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ - Церемония по изпращането
/Пловдив, Летището, Неделя, 26 май, 2002 г./ - JPII's Address at Farewell Ceremony - in Bulgarian, English, French, German, Italian, Portuguese & Spanish

"Многоуважаеми Представители на Държавната власт,
Скъпи Братя в Епископството,
Братя и Сестри в Господа!

1. Въпреки своята краткотрайност, посещението ми в обичната Българска земя изпълни сърцето ми с вълнение и радост. На Папата беше дадена възможността да се срещне с Българския народ, да се възхити на неговите добродетели и качества и да оцени големите му таланти и изключителна дееспособност. Благодаря на Бога, затова че ми позволи да осъществя това пътуване, точно в дните на възспоменателния празник на Светите братя Кирил и Методий – Апостоли на Славянските народи.

Много бих искал да изразя благодарността си към всички, които направиха това пътуване приятно и ползотворно. Благодарен съм преди всичко на вас, Господин Президент на Републиката, както и на Представителите на Държавната власт, затова че ме поканихте, работихте резултатно за осъществяването на посещението ми и почетохте с присъствието си различните срещи.

Отправям сърдечната си благодарност към Негово Светейшество Патриарх Максим, към Митрополитите и Епископите от Светия Синод и към всички верни на Православната Църква в България. Православните, заедно с католиците, преживяха в близкото минало тежки прeследвания, заради верността си към Евангелието. Нека тяхната жертвоготовност направи ползотворно християнското свидетелството в тази Страна и, с Божията благодат, ускори идването на деня, когато ще можем да се радваме на възобновеното между нас пълно единствo!

Един сърдечен поздрав отправям към верните на Исляма и Еврейската общност. Нека, обожаването на единствения всемогъщ Бог, вложи във всички намерението да се работи за мира, взаимното разбирателство и уважение, c грижата за изграждането на справедливо и солидарно общество.

2. С особено силна обич насочвам прощалните си думи към моите събратя в Епископството и към всички верни на Католическата Църква. Дойдох в България, за да отслужа заедно с вас Тайните на нашата Вяра и да зачета възвишения дар, с който Блажените Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков потвърдиха своята вярнаст към Господа. Нека техният пример бъде за всички вас силен подтик към еднa великодушна последователност в практикуването на християнския начин на живот.

В светлината на тяхното славно свидетелство ви призовавам: "Обожавайте Господ Исус Христос във вашите сърца, готови винаги да отговорят на всеки, който иска да разбере причината за вашата надежда" /1 Петър 3, 15/. По този начин ще служите на Евангелската кауза и ще допринасяте за истинския напредък в България посредством специфичната ви изобретателност.

3. Последните си думи отправям към целия благороден Български народ. Това са думи, които повтарят изказването на моя почитаем предшественик, Блаженият Папа Йоан ХХІІІ, в момента на отпътуването му от тази Страна, през месец декември, 1934 година. Тогава той направи взаимовръзка с един ирландски, обичaй според който, в навечерието на Рождение Христово, всеки дом трябва да има по една запалена свещ на прозореца, за да покаже на Дева Мария и Свети Йосиф, че там има едно, очакващо ги около сияещия пламък, семейство. Монсиньор Ронкалли се обърна към многобройната тълпа, дошла да го поздрави, с думите: "Ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен; достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе, и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце" /Проповед за Рождение Христово, 25 декември, 1934г./.

Днес тези думи повтаря Римският Папа, който съхранява в очите и сърцето си образите от срещите си с вас при отпътуването си от Страната на розите.

Нека Бог благослови България и, с изобилието на Своята благодат, дари на Народа ви дни на напредък, изобилие и мир, като направи така, че жителите й да усетят моята обич и признателност."